КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ: РОЛЯ
НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ И НАУЧНИТЕ ИНСТИТУТИ
Принос в българската наука и български принос в науката са коренно различни оценъчни критерии
Д-р Георги Чалдъков
Сектор по клетъчна биология, Медицински университет-Варна
E-mail: chaldakov@yahoo.com
От смешна пушка,
Стреляща със въздух
Беше лишен гълъбът от
правото си на летене
Във неговия роден въздух.
Д-р Калин Терзийски, от “Котка и гълъб”
Възприетите международни показатели за благосъстоянието на човека и
страната, в която живее, са три: (i) качество на живот (КАЖИ, от англ. quality of life – QOL), (ii) човешко развитие и (iii) стандарт на живот. Концепцията за КАЖИ е базирана на пост-Фройдиската хуманистична психология на Абрахам Маслоу
(1908-1970), описана за първи път в книгата му Towards a Psychology of Being, публикувана през 1962 г. в Ню
Йорк.
КАЖИ се определя от субективното
усещане на човека да изпитва радост,
удоволствие и мотивация за работа и живот – това, което за древните гръцки философи е щастлив живот (eudaimonia), „раждането като покана за живот” - с емоционална и духовна, не само
материална задоволеност. Като показател КАЖИ е сходно на “човешкото развитие”,
но различно от „стандарт на живот”, който се определя от икономическия
потенциал на дадена страна (покупателна способност на човека и доход per capita от вътрешния брутен продукт – за
2007 г. България е на 65-то място в света по данни на МВФ).
Неотдавна един китайския колега ми разказа, че след 4-5 годишна работа в
Япония, САЩ или друга напреднала страна, веднага след проверката на летището в Пекин,
чиновниците от Националния научен институт, където е разположена „мозъчната
банка на Китай”, го засичат и докато се прибере в къщата си, получава известие
за хабилитиране за доцент или профосор и назначение за ръководител на
лаборатория или институт в област на науката, в която е работил в чужбина.
Индексът на КАЖИ (life-satisfaction score) е въведен през 1985 г. от учени в един от университетите на Чикаго.
Определя се по десетобална система от следните основни фактори: (i) продължителност на живота, (ii) образование, (iii) осигурена работа, (iv) заплата, (v) свобода на словото и (vi) политическа стабилност на страната.
Кажи QOL - ние все още сричаме смисъла и не познаваме практиката на КАЖИ - водещи страни
са Ирландия, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Швеция и Австралия. През 2005 г. България
с 6.162 точки е на 57-мо място между изследваните 111 страни в света – и
изпреварва само Румъния, Литвия, Латвия и Естония в Европейския съюз. Независимо или може би точно за това някои
колеги след 5-10 годишна работа в чужбина се връщат в родината. Преминават проверката на летището в София, но
чиновниците в Министерството на образованието и науката не знаят, по-точно
нехаят за това. При което и родната Alma mater изпитва същите чувства към своите „одисеевски”
възпитаници – вместо проследяване на развитието им, университетските
ръководства, доценти и професори, унесени в надпреварата за звания (без знания),
не предоставят необходимите условия за реализация на завръщащите се танлантливи
учени. Затворени в пространството на университета или научния институт,
доцентите, професорите, член-кореспондентите и академиците, като зайците на
италианския математик Леонардо Фибоначи се самовъзпроизвеждат прогресивно – 1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 ... (всяко число
от 3 нататък е равно на сумата от предходните две числа).
Очевидно е, че
бездействието на държавата в областта на науката и
образованието е стил на управление в България. Това е вреден национален
феномен, политически грях, защото в КАЖИ има и епистемологичен заряд,
представен от натрупаните от човека информация, знания и начин на мислене
(“капитал” идва от “capita” – на латински “глава”, не “мускули”). Днес за този
важен социален процес има мениджъри по HR (англ. human resources – човешки източници). Според тях управлението на знанието е система от
действия за създаване, предаване и съхраняване на знанието вътре в дадена
организация. Това е стратегия, базирана на доказателства, за осъществяване на
човешките възможности и споделената интелигентност, за позитивно стимулиране на
междуличностните взаимодействия. Днес HR мениджърите най-често работят в бизнеса – целта е да се постигнат
по-големи печалби на базата на качествена продукция, добре фокусиран маркетинг
и висока култура на диалог между производителите и клиентите. Така знаещият е Homo faber (правещия човек) - двигател на
фирмените успехи.
Разгледано като концепция и стратегия, а не като партийно-политически
проява, управлението на знанията (и на
званията) трябва да стане съществена дейност и в системата на образованието и
науката. За българските “одисеевци” формулата
може да бъде ефективна, ако университетите и научните институти имат „мозъчна
банка” за емигрантите. И тя проследява развитието на „капиталите” и
стимулира инвестирането им, като ги кани
да ръководят лаборатории и институти в области на науката, в които вече са
водещи учени в света. Защото, „ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат
човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец
би се разтреперил..., то достатъчно е да предадат на работата му характер на
пълна безполезност и безсмислица.” – пише Достоевски в „Записки от мъртвия
дом”. За да каже по-късно Махатма Ганди:
“Преодоляване на различието между това, което правим, и това, което сме
способни да правим, е достатъчно да реши повече от световните проблеми.” Както
и българските, ако функционират обективни оценъчни критерии за принос в науката
и образованието!
Останалото е по-често купуван one way ticket от
талантливите българи и отчуждаването им от родината. Като цяло това ще
продължава да служи на прогресиращото обезобразяване на нацията и съответно на
способността й да избира политици, които могат да работят за осъществяването на
големия човешки и медико-социален смисъл на КАЖИ – нацията да бъде
усмихната.