ИС - ТИ - НА

Да лъжеш пред истината 

Проф. д-р Георги Чалдъков 

Кембридж, щата Масачузетс, 1638 г. – младият английски емигрант Джон Харвард прави дарение на New College, който на 13 март 1639 г. става Harvard College, 150 години след това наречен Harvard University. За да служи на VE RI TAS – всяка сричка на „истината“ е изписана върху страниците на три разтворени книги, поставени на щит - да ги пази. VE RI TAS е мотото на Харвард – най-богатия частен университет в света, с 39 милиарда долара бюджет за 2008 г., продуцирал няколко президенти и десетки нобелисти.

     И пак същият Харвард, 30 септември 2008 г. – застанал на трибуната с изписаните три срички на истината, министър-председател на най-корумпираната страна в Европейския съюз срича лъжите за политическия и икономическия живот на България. И на въпроса на българска студентка по медицина “Как ще мотивирате българите зад граница да върнат знанията си у нас?”, с футболен акцент отговаря, че е “много лесно да стоиш далеч от родината и да се информираш от медиите.” (Нещо като “много е лесно да гледаш футбола отвън, ела на игрището”.)  И продължил: “Нали искате страната да се промени – елате и опитайте!” – ясно е, че министър-председателят на най-корумпираната страна в Европейския съюз не е прочел “Кралят на безкрая не е българин” - статия за университетската емиграция.

     Нито стиховете на Христо Фотев:

О, самота с кошмарните претенции

на някаква родина,

на отечество!

- Там някъде –

на дъното на самотата – Родина!

Изгнание е тя – и нищо повече!

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

 

Д-р Георги Чалдъков

 

Луис Карол и неговият Хъмпти-Дъмпти ги наричат „думи портманто“ - „една дума с две значения вътре“. Аз предпочи­там да са „думи симбионти“: от съвместния живот на „любов“ и „знание“ се получава „любознание“, от род и любов – родолю­бие, а думата „сполучи“ искам да означава „получавам, защото уча“, защото вярвам, че „който учи, той ще сполучи“.

            А в събота по време на меса, отслужена пред 250 000 човека в Париж, папа Бенедикт XVI след като цитира  Свети Павел, че парите са извор на всяко зло, изрича: “нима парите, жаждата за притежание, за власт и дори за знание, не отклониха човека от неговия истински път?”

            Защо “дори жаждата  за знание... отклониха човека от неговия истиски път?” оставям на католиците да питат папата, който не бе допуснат да открие миналата учебна година в римския университет La Sapienza, защото преди години, когато е професор във Ватиканския университет и председател на Трибунала за инквизицията, бил голям противник на възстановяването на Галилео Галилей, осъден през 1633 г. от Ватикана, заради знанията и куража му да твърди, че Земята се върти около слънцето, а не обратно. Затова римляните нарекоха папата Маледикт XVI (Maledictus decimosesto), вместо “благословното” Бенедикт XVI.

            Обратно, “лошословният” български министър на образованието и науката изрече благи слова при откриването на тази учебна година: “Първо – каза той - децата трябва да се научат да учат...”.

            Аз се старая да уча студентите да вървят по трите основни стъпала на образованието: информация, знание и начин на мис­лене. Често им казвам, че трябва да чувстват информацията, за да я направят свое знание – другото е синдром на папагала, който може да изрича всичко, но никога „Еврика“. Така евристичният, а не репродуктивният подход в ученето ще им помага да имат “куража да бъдат мъдри” (saper aude на римляните) - да разбират кое е добро и кое - лошо, кой около кого се върти, кой е добър и кой - лош учител, поет, артист, работодател и политик. И така да бъдат полезни на професията, семейството  и страната си.

            Но пак идва редът на държавата и частният бизнес – когато се научат да мислят проспективно, те ще започнат да инвести­рат в здравето на човека, труда на учителя и лекаря и изследванията на учения – най-големите богатства на всяка развита страна.

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

Д-р Георги Чалдъков

 

Ако летите по меридиана от Копенхаген за Йоханесбург няма да имате здравословни проблеми. Но след трансмеридианен полет от Москва до Лос Анджелис се нарушава хронобиологията, денонощния ритъм на човека и той развива jet lag syndrome – пътникът е отпаднал, превъзбуден, не може да заспи. Оплакванията обаче са значително по-силно изразени при прелитане от Лос Анджелис до Москва – още един повод някой да изрече “на запад е най-добре” (West is best).

Сетих се за синдрома, по-точно за неговия eastward вариант (летенето в посока запад-изток), докато четях статията “Защо консерваторите са по-щастливи от либералите?”, публикувана в Psychological Science 2008; 19: 565-572. Авторите са от Катедра по психология на Ню Йоркския университет и описват три изследвания за връзката между политическата ориентация и качеството на живот (КАЖИ, англ. Quality of life – QOL, за което писах в ”Кажи QOL“). Установено е, че 47 % от консерваторите (републиканците, десните) в САЩ описват себе си като “много щастливи”. Докато 28 % от либералите (демократите, левите) се чувстват щастливи. При което религиозни, икономически и други причини имат малко влияние върху субективното усещане за щастие. Разликите идват предимно от влиянието на политическите доктрини върху начина на мислене и мотивация на човека – рационализирането на икономическото неравенство при консерваторите. Защото те виждат “неравенството” като резултат от  меритократската концепция на дясно-ориетираната политическа идеология. Именно това мислене на уважаване на “властта на заслужителите с труда си” изгражда емоционалния буфер срещу негативните последици от икономическото неравенство в обществото, които се посрещат в позитивна или поне в неутрална светлина от консерваторите. Докато ляво-ориентираният “нещастник” (предимно от източноевропейската порода) чака милостинята на социалните президенти и министри, в България представени от ксенократския триумвират на Станишев–Сакскобургготски–Доган. Сега, за кой ли път, големият политически въпрос е ще може ли дясно-ориентираният формат на ГЕРБ, СДС и ДСБ да направи българите по-щастливи?

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

БЕБЕТА НА КОНФЕРЕНЦИИ

За суперфилактиката

 

Д-р Георги Чалдъков

 

Съвременната медици­на е насочена не само за поддържане на физическото и психическо здраве (и оздравяване) на човека, но и за неговото по-доброто качество на живот. Раждането e покана за живот, изпълнен с физическо и духовно здраве - eudaimonia на древните гръцки философи. За целта лекарят  трябва да бъде и учител, който  преподава уроци по здравословен начин на живот  – засега най-ефективното средство за профилактика на болести. „Докторът на бъдещето няма да предписва лекарства, а ще съветва хората как да живеят и как да се хранят и предпазват от болести“ – е мисъл на големия американски изобритател Томас Едисън, изречена в началото на миналия век:.

     Началото на “съветите” започва от майките по време на бремеността и продължава с кърменето. Ето предисторията на тези най-ранни уроци по здраве. Поради неглежираното отношение към кърменето и появяващите се на пазара изкуствени храни за новородени, през 1956 г. в градчето Франклин Парк, щата Илиноис седем майки-кърмачки стават инциатори за създаването на La Leche League (от испански leche – мляко). Целта е възраждането на практиката за продължително (1-2 години), но поне 6-месечно изключително кърмене с майчино мляко. Така бебета, придружени от майките си, стават редовни участници от първите конференции на Лигата. На 25-та световна конференция през 1981 г. в Женева участват 3 800 жени и 2 300 бебета. От 1992 г. ежегодно през 1 – 7 август WABA (World Alliance for Breastfeeding Action) – Световен алианс за подкрепа на кърменето – в партньорство на Световната здравна организация и “Млечната лига” организират Световна седмица на кърменето.

     Тази година Националният комитет по кърмене и Ла Лече-България за пети път участваха в Световната седмица – с мотото “Подкрепа на кърмещата майка”. “Съществува само един начин да научиш нещо - отговори Алхимикът. И това е действието.” Това беше философията на Седмицата. Тя пропагандира един нов вид профилактика, наричана суперфилактика, защото започва още с раждането и може да го предпази от най-честите болести на съвременния човек - атеросклероза, хипертония, затлъстяване и диабет. Също така повишава когнитивните способности на човека и му спестява поканата от детската градина “Алоис Алцхаймер”, в която сега има записани около 27 милиона “деца” в света.

ОКТОФОБИЯ

 

 

Ентропията (мярката за безпорядък) на нашето общество е много висока – има

ха­отична свобода и без-законие. Това отвращава много българи от „демокрацията“ на корупцията, криминалността, проституция­та, наркоманията, порнографията, чалгата и ЛГБТ. Когато хаосът расте, процесите стават необратими. По­добен стадий в живота на клетките се нарича point of no return (точка, от която няма връщане) – клетките загиват.

 

Оkto (гр. осем), Octavius (първият римски император), Ocho rios (Седем реки – име на красив град в Ямайка, където български депутати може би прекарват дългата си ваканция). И разбира се испанското ocho (очо) - номерът на фланелката и заглавието на биографичната книга на футболиста Христо Стоичков.

 

Днес е ден 8-ми на месец 8-ми на 2008-ма - каква октофобия (страх от 8) тогава? Тя е обяснима за вратарите на футболните отбори. От октофобия страдат някои пациенти на психиатрите. Тук обаче става дума за народ, който страда от октофобия - страда, но не иска да се ликува. Началото на страха се появи след лъжите на един Симеон Кобургготски, че за 800 дни от неговия мандат като министър-председател ще имаме по-добър стандарт на живот. На този страшен фон сега дойде и един министерски план за бързи действия с 80 конкретни мерки, наречени от една министърка “График 80”, описан в 200 страници от една заместник премиерка - като отговор на критичния доклад на Европейската комисия за корупционното прахосване на еврофондове в България. Нещо повече: министърката обещава, че “към 20 декемри трябва да имаме “График 0” – това е.”

 

Напомня на “министрите са или умни, или не – това е!” – перифразирано от Мечо Пух. Става все по-ясно, че отговърт е “не” - защото  октоподът на сформирания от един президент триумвират е достигнал point of no return.

 

Д-р Георги Чалдъков

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

БОЙКОТИ ПРЕЗ OL 696

През 1880 г. името на капитан Чарлз Бойкот е било по-често споменавано в английските вестници, отколкото днес в българските - имената на Станишев-Доган-Кобургготски-Първанов. Заради високите данъци, с които искал да облага ирландските селяни, те организирали протести срещу Бойкот, изолирали го и той е бил принуден да се върне в Лондон. Изгубил ирландската битка, името му обаче остава в английския  и други езици като израз на протест срещу несправедливостта. 

Бойкоти има срещу олимпийските игри през 1936 г. в Берлин (заради германския фашизъм), през 1956 г. в Мелбърн (заради съветската военна инвазия в Будапеща), през 1976 г. в Монреал (заради политиката на апартейд в Южна Родезия и ЮАР), през 1980 г. в Москва (заради инвазията на съветски войски в Афганистан), през 1984 г. в Лос Анжелес (13 обвързани със СССР страни без Румъния не участват на игрите). Бойкоти обаче нямаше през 2000 г. в Сидни, заради американските бомбардировки на Сърбия, и през 2004 г. в Атина, заради войната в Ирак – защото Сърбия и Ирак са в американската стратегия за nation-building?

По разкази на историци и философи войните спирали по време на древните олимпийски игри в Гърция, започнали  през 776 г. пр. Хр. Оттогава е въведен олим­пийският календар – една олимпиада (Olympiad – OL) е равна на 4 години. Така първата година на първото хилядолетие е 4-та година на OL 194, а на 8 август през 4-та година на OL 696 се откриват XXIX олимпийски игри в Пекин.

Войните в Афганистан, Ирак и други страни, както и бойкотите, обаче си продължават.

Бойкот 1. Заради нарушаване на човешките права в Тибет се организират различни форми на протести срещу Китай. Докато нашите големци се надпреварват да бъдат в списъка на олимпийските гости, Ангела Меркел, Гордон Браун и други достойни политици няма да посетят Пекин, въпреки че Джордж Буш ще бъде там, за да “говори за свободата”. 

Бойкот 2: В България, заради коалиционни корупционни схеми за използването на европейските фондове, протестират животновъди и земеделци. Някои политици правят опити да им подражават. Останалите спазваме миролюбивия олимпийски дух на Пиер дьо Кубертен. Как тогава на Бузлуджа да няма хиляди социалисти, които да се радват на DJ Sergo!

 

Д-р Георги Чалдъков

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

РЕПЛИКА

Д-р Георги Чалдъков

 

В един анекдот за баща и син академици се разказва, че майка­та на младия академик казвала: „Синко, баща ти ходи, ходи, но не ме остави – ти с една, с две и сега с трета жена“.

     Известни в медиите, модата и политиката жени и мъже също така постъпиха академично. През 1999 г. милиардерът Рупърт Мърдок (1931–) се ожени за младата и чаровна китайка Венди Денг (1968–). Трудно е обаче да се прецени коя е по-авангардна – Венди Денг или италианката Карла Бруни.

     Адам позна Ева, жена си; и тя зачена... (Битие 4: 1). След Мик Джагър, Ерик Клептън, Кевин Костнър и Доналд Тръмп, Карла Бруни – един от известните топмо­дели в света – беше позната от Никола Саркози – президент на Франция. Все още не е заченала, но Сарко, както приятелски го наричат, се ожени за трети път и заведе Карла в Елисейския дворец.

     Преди да се задоми с нея, Саркози посети Рим с бъдещата си тъща – това не му попречи да скандира „Обичам ита­лианските жени!“ И те - в центъра на прочутия площад „Пиаца дел Пополо“ - възторжено му отвръщаха “Salve, Sarko!”  

     В българската политика – педерасти, педофили и социалисти – няма кой да извика „Обичам българските жени!“

     Само един президент ни остана да е истински мъж – да, но ако беше си стоял научен сътрудник в Института по история на БКП и продължаваше да пише за Димитър Благоев и Бузлуджа.

КАЧЕСТВО НА ЖИВОТ: РОЛЯ НА УНИВЕРСИТЕТИТЕ И НАУЧНИТЕ ИНСТИТУТИ

Принос в българската наука и български принос в науката са  коренно различни оценъчни критерии

 

Д-р Георги Чалдъков

Сектор по клетъчна биология, Медицински университет-Варна

E-mail: chaldakov@yahoo.com

 

          От смешна пушка,

          Стреляща със въздух

          Беше лишен гълъбът от правото си на летене

          Във неговия роден въздух.

              Д-р Калин Терзийски, от “Котка и гълъб”

 

Възприетите международни показатели за благосъстоянието на човека и страната, в която живее, са три: (i) качество на живот (КАЖИ, от англ. quality of life – QOL), (ii) човешко развитие и (iii) стандарт на живот. Концепцията за КАЖИ е базирана на пост-Фройдиската  хуманистична психология на Абрахам Маслоу (1908-1970), описана за първи път в книгата му Towards a Psychology of Being, публикувана през 1962 г. в Ню Йорк.

     КАЖИ се определя от субективното усещане  на човека да изпитва радост, удоволствие и мотивация за работа и живот – това, което за  древните гръцки философи е щастлив живот (eudaimonia), „раждането като покана за живот” - с емоционална и духовна, не само материална задоволеност. Като показател КАЖИ е сходно на “човешкото развитие”, но различно от „стандарт на живот”, който се определя от икономическия потенциал на дадена страна (покупателна способност на човека и доход per capita от вътрешния брутен продукт – за 2007 г. България е на 65-то място в света по данни на МВФ).

     Неотдавна един китайския колега ми разказа, че след 4-5 годишна работа в Япония, САЩ или друга напреднала страна, веднага след проверката на летището в Пекин, чиновниците от Националния научен институт, където е разположена „мозъчната банка на Китай”, го засичат и докато се прибере в къщата си, получава известие за хабилитиране за доцент или профосор и назначение за ръководител на лаборатория или институт в област на науката, в която е работил в чужбина.

     Индексът на КАЖИ (life-satisfaction score) е въведен през 1985 г. от учени в един от университетите на Чикаго. Определя се по десетобална система от следните основни фактори: (i) продължителност  на живота,  (ii) образование, (iii) осигурена работа, (iv) заплата, (v) свобода на словото и (vi) политическа стабилност на страната.

     Кажи QOL - ние все още сричаме смисъла и не познаваме практиката на КАЖИ - водещи страни са Ирландия, Швейцария, Норвегия, Люксембург, Швеция и Австралия. През 2005 г. България с 6.162 точки е на 57-мо място между изследваните 111 страни в света – и изпреварва само Румъния, Литвия, Латвия и Естония в Европейския съюз.  Независимо или може би точно за това някои колеги след 5-10 годишна работа в чужбина се връщат в родината.  Преминават проверката на летището в София, но чиновниците в Министерството на образованието и науката не знаят, по-точно нехаят за това. При което и родната Alma mater изпитва същите чувства към своите „одисеевски” възпитаници – вместо проследяване на развитието им, университетските ръководства, доценти и професори, унесени в надпреварата за звания (без знания), не предоставят необходимите условия за реализация на завръщащите се танлантливи учени. Затворени в пространството на университета или научния институт, доцентите, професорите, член-кореспондентите и академиците, като зайците на италианския математик Леонардо Фибоначи се самовъзпроизвеждат прогресивно –  1, 2, 3, 5, 8, 13, 21, 34, 55, 89, 144 ... (всяко число от 3 нататък е равно на сумата от предходните две числа).

     Очевидно е, че бездействието на държавата в областта на науката и образованието е стил на управление в България. Това е вреден национален феномен, политически грях, защото в КАЖИ има и епистемологичен заряд, представен от натрупаните от човека информация, знания и начин на мислене (“капитал”  идва от “capita” – на латински “глава”, не “мускули”). Днес за този важен социален процес има мениджъри по HR (англ. human resources – човешки източници). Според тях управлението на знанието е система от действия за създаване, предаване и съхраняване на знанието вътре в дадена организация. Това е стратегия, базирана на доказателства, за осъществяване на човешките възможности и споделената интелигентност, за позитивно стимулиране на междуличностните взаимодействия. Днес HR мениджърите най-често работят в бизнеса – целта е да се постигнат по-големи печалби на базата на качествена продукция, добре фокусиран маркетинг и висока култура на диалог между производителите и клиентите. Така знаещият е Homo faber (правещия човек) - двигател на фирмените успехи.

     Разгледано като концепция и стратегия, а не като партийно-политически проява, управлението на знанията (и на званията) трябва да стане съществена дейност и в системата на образованието и науката. За българските “одисеевци” формулата може да бъде ефективна, ако университетите и научните институти имат „мозъчна банка” за емигрантите. И тя проследява развитието на „капиталите” и стимулира  инвестирането им, като ги кани да ръководят лаборатории и институти в области на науката, в които вече са водещи учени в света. Защото, „ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би се разтреперил..., то достатъчно е да предадат на работата му характер на пълна безполезност и безсмислица.” – пише Достоевски в „Записки от мъртвия дом”.  За да каже по-късно Махатма Ганди: “Преодоляване на различието между това, което правим, и това, което сме способни да правим, е достатъчно да реши повече от световните проблеми.” Както и българските, ако функционират обективни оценъчни критерии за принос в науката и образованието!    

     Останалото е по-често купуван one way ticket от талантливите българи и отчуждаването им от родината. Като цяло това ще продължава да служи на прогресиращото обезобразяване на нацията и съответно на способността й да избира политици, които могат да работят за осъществяването на големия човешки и медико-социален смисъл на КАЖИ – нацията да бъде усмихната. 

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

ДИПТИХ

По повод семинара в Банско

 

GINORMOUS

За Дума на годината–2007 в САЩ Американското лингвистично дружество определи  ginormous (гигантски голям) – комбинация от gigantic и enormous.

     Следват две събития – едното с достоен, другото със срамен знак - заслужават това прилагателно.

Събитие 1: Същият магьосник на въображението, когото светът позна­ва като Емир Костурица, вече е Неманя (Nemanja) Костурица – на Гергьовден, 2005 г. в манастир в Черна гора, той прие Христовата вяра. „Баща ми беше атеист и винаги сърбин. OK, може би бяхме мюсюлмани за 250 години, но ние бяхме ортодоксални христи­яни преди това и винаги сме били сърби, религията не може да промени това. Ние станахме мюсюлмани само, за да преживеем турското робство“ – обясни покръстването си Костурица.

Събитие 2: Докладът на Европейската комисия за български злоупотреби с милиони евро от еврофондовите на програмите САПАРД и ФАР.

ДОКОГА?

Американското лингвистично дружество определи за най-интересно съвпадение на думи-2007 имената на Marilyn Monroe (ар­тистка) и Monroe, Maryland (град в щата Мериленд). След името на артистката пише, че една седмица преди да бъде убит, президентът Джон Кенеди е бил с (в) нея – докато една седмица преди да бъде убит, Абрахам Линкълн е бил в град Monroe. И още – Линкълн е избран за президент през 1860 г., Кенеди – през 1960 г. И двамата са имали генетична болест: Линкълн – синдром на Марфан, Кенеди – болестта на Адисон.

     Българският лингвистичен институт определи за най-интересно съвпадение на думи имената на Луций Сергий Катилина и Сергей Димитриевич Станишев, на който Цицерон каза: „Докога о, Сергей, ще злоупотребяваш с нашето търпение?“

     Казано с други думи: докога българите ще бъдем измъчвани от ксенокрацията на Станишев-Доган-Кобургготски и тяхната дипсокрация (гр. dipsa – жажда, kratos – сила, власт)?

 

Д-р Георги Чалдъков

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

ЗАКОН СРЕЩУ ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО

 

Проф. д-р Георги Чалдъков

Варна-Рим

 

                        

Докато у нас политиците обсъждат закони за полицията и отбраната (и преминаването на уникалното варненско Морско училище към Военния университет във Велико Търново!), един италиански колега ми разказа, че участвал на сипмозиум в Сидни, Австралия – темата, обсъждана от лекари и юристи, била “Може ли да има закон срещу затлъстяването (обезитас)?” Разбира се, че не е ставало дума за медицинска полиция, която да глобява хора с кръвна захар и холестерол над нормата (с това вече се занимават застрахователни агенции). А за въвеждане на закони за здравословното качество на храната, за намаляване на обезогенната околна среда, в която живеем – от детските градини до хранителната индустрия. Нещо като законите за безоловен бензин и за непушенето на обществени места.

     Когато някой казвал на Диоген, че живота е тежък, той отговарял: Животът не е тежък, тежко е да живееш болен. В контекста на австралийския симпозиум – “тежко е да живеш затлъстял”.

      В етимологията си латинската дума obesitas е свързана с яденето - obedo означава изяждам. Съответно Homo obesus е затлъстелият човек – честа проява на Homo sapiens през последните 25-30 години – глобално, в богати и бедни страни, особено много в България (и САЩ). Трябва да признаем, че ние сме повече пациентско, отколкото гражданско общество.

    Обезитас е болест, която улеснява развитието на атеросклероза, хипертония, диабет тип 2, поликистозни яйчници, тумори, болест на Алцхаймер, обобщено наричани болести, свързани със стила на живот – обилно консумиране на сладки, мазни и солени храни и некачествен алкохол, тютюнопушене и намалена физическа активност, породени по-често от бедност и отчаяние, отколкто от материални богатства. Например през 1969 г. човек е изяждал дневно храна, съдържаща 2 300 килокалории, през 1998 г. – 2 800, прогнозата за 2015 г. е 3 000 килокалории дневно. Разходите за лекуване на обезитас и свързаните с него болести са добре изчислени в напредналите страни – в САЩ те са 70-100 милиарда долара годишно, както и намаляване на средната продължителност на живота с 10-12 години. Накратко, обезитас е водещ медикосоциален и демографски проблем, който се разпространява като епидемия, породена от пристрастяването  на човека към яденето и обездвижването – нещо като наркомания и адинамия. От които забогатяват  хранителната и автомобилната индустрия и заведенията за “бърза храна” (fast food, McDonalds и други подобни американски сурогати).

     В света има над 1 милиард хора с наднормено тегло, над 300 милиона затлъстели, 230 милиона с диабет. Подобно на Диоген  Homo obesus днес казва “Аз съм гражданин на света.”

     Забележете какво е направило впечатление на мозъчния тръст на Фондацията на Бил Клинтън: “За първи път в американската история днешните поколения деца и юноши живеят по-кратко от техните родители. Причината е затлъстяването. Повече от 11 милиона (16%) деца и юноши са с наднормено тегло или обезитас, хиляди от тях - и с диабет тип 2.” Така от май 2005 г., когато е учреден, “Алианс за по-здраво поколение” (съвместна дейност на Клинтън и Американската асоциация за сърцето)  съветва и помага на  ресторанти и училища да предлагат на децата здравословна храна. Кога у нас мозъчните тръстове на политици ще ги посъветват, че е крайно време “да действаме сега” за  подобряване качеството на храненето и здравното образование на нашите деца?

       По всичко, което (не)правят, личи, че нашите политици вярват повече на Уилям Шекспир (“Юлий Цезар”, Първо действие, втора сцена):

„Нека имам край мен дебели хора,

Охранени и такива, които спят цяла нощ:

Младият Cassius изглежда слаб и гладен;

Той мисли много: такива хора са опасни.”

SOS: SAVE OUR SEA!

По повод “обновеното списание “Море/Sea” 

Проф. д-р Георги Чалдъков

Бургас-Рим 

     Преди месеци написах “Хунвейбини в морето” – посветих ги на “културната революция”, осъществявана от община Бургас чрез заместник кмета г-жа Ананиева. Сега ще пиша по същата тема и със същия бургаски интелектуален и емоционален заряд – акцентът ще бъде върху първия брой на т. нар. от кмета “обновено списание “Море” и неговия английски съпровод “Sea”. Няма да пиша за други “културни” прояви, като недопускането на песни от големия композитор и бургазлия Тончо Русев на наближаващия конкурс “Бургас и морето” и даването на 25 000 лева за първа награда, докато за първа награда за поезия на името на Христо Фотев са определени само 2 000 лева!

     Почти сто години морзовият сигнал, изписван като SOS (Save our souls – спасете нашите души, Save our ship – спасете нашия кораб), е спасявал хора и кораби от бедствията в морета и океани. Сега, като разглеждам първия брой на “Море/Sea”, SOS започва да ми звучи като Save our sea – спасете нашето “Море”!

     Защото е унижена една културна бургаска традиция, правена почти 30 години от литературно-художествения алманах “Море” и от националното маринистично списание “Море”, редактирани от бургаски ерудити като Христо Фотев, Недялко Йорданов, Янаки Петров, Стойчо Гоцев, Славчо Чернишев, Николай Искъров, Кръстьо Станишев, Васил Лаков... И “Море”-то публикуваше много бургаски поети, писатели и учени и бе илюстрирано с картини на бургаски художници от ранга на Георги Баев, Генко Генков и Стоян Цанев.

      А сега с първия си брой “Море”-то е принизено до равнището на един рекламен продукт за Бургас, подобен на HighFlights - рекламно списание на българските летища, правено от Вагабонд медия ЕООД – същото търговско дружество, което прави и “обновеното списание “Море”. Наричайте списанието си “Бургас” или каквото друго искате, дами и господа от общинското управление, но не “Море” – то е запазена мярка на бургаските интелектуалци, на бургаския дух и култура. И върнете истинското “Море” на бургаските журналисти и писатели – “капитан” Васил Лаков е един от доайните на интелигенцията в града и знае много добре как се плува в бургаското “Море”.

      А сега многократно кацващите на страниците на “Море/Sea” гларуси и кмет отекчават, отблъскват читателя. Същото усещане идва и от макар хубавите за друг вид списания фотографии на Антони Георгиев, представен като МОЛ (Материално отговорното лице) на Вагабонд Медия.

     А в статиите за Пандира и за Морското казино няма автентична бургаска емоция. Какъв е този “черноморски зевзек, бургазлията бай Петьо Пандира” – аз не съм чувал кореняк бургазлия да нарича Пандира по този банален начин. И какво ти “Агнешко със спанак”, каква я тази кулинария, илюстрирана от нарязано месо и мелодрамично нахвърлен върху него магданоз - Пандира разказваше за жени, моряци и леваци и пиеше мента, наричаше я земеделско уиски...

     Дори рибите от “Мъртво Черно море” на Антони Георгиев не се усмихват на бургаски. Както и другите изяви на уж бургаското “Море/Sea”, правено в София - без главен редактор и с помощта на посредствени редактори и общински управници в Бургас. И това тъпо изказване на новодошлия в Бургас “Борец с вятърни мелници”, поставено като мото пред главата на един от гларусите: “Харесва ми градът, той тепърва ще се развива, докато Варна няма накъде вече.”

      Добре че една бургаска снаха - американската писателка Елизабет Костова - трогателно разказва за любовта си с Бургас. Допускам, че ако тя знаеше истината  за провеждащата се “културна революция” в Бургас, нямаше да се съгласи да говори в интервюто на Антони Георгиев в “обновеното списание “Море”.

     Вярвам, че истинският бургаски - а не търговско-рекламен - разум и дух ще “изправят отново Морето пред очите ни”. И

Водата му със гъвкаво движение

ще се чупи в кристалите на пясъка.

Дълбоко утаени – цветовете му

ще очакват нетърпеливо слънцето. (перифраза по Христо Фотев)

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

ГАРВАН БЕЗ ОТРЯЗАНИ КРИЛЕ

Д-р Георги Чалдъков

 

     Преди повече от 50 години, възмутен от писъците на опитомените славеи, Той написа:

     Дано в настъпилата тишина

     един-единствен гарван се обади,

     за да ми каже истината.

     Страшната!

 

      Колеги от цял свят, които срещнах на  конгреса по физиология в Клуж-Напока, бяха част от запознанствата, от които най-значимото за мен бе това с поета Никита Христеа Стънеску (1933-1983), представен ми от младия румънски приятел д-р Йон Давид.

      Никита Стънеску - дете на рускиня и румънец - е роден на 31 март 1933 г. в Плоещ, автор на “Недумите” (The Unwords) и други поеми, за които е бил номиниран за Нобелова награда за литература.

     Дойде едно животно

     и започна да яде скала.

     След това дойде  едно лаещо куче,

     което  яде камъни.

     След това дойде един вид нищо,

     което яде пясък.

     След това дойдох аз и започнах да ям ехото.

     Ехо на какво?

     Ехо на “не знам какво”.

     Никита Стънеску и Константин Павлов са поетични астрали на две съседни страни. Българският поет, докато е бил “в утробата на Кита” е играл комар “с оня комарджия... Йон библейския.” 

     На д-р Йон Давид преведох на английски “Интервю в утробата на Кита” и така Константин Павлов  стана най-значимото запознанство за него.

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

НЛП

 

Д-р Георги Чалдъков

Варна-Рим

 

Инверсната терапия е позната от времето на Хипократ – закачен на краката си, висиш с главата надолу с цел болките в гърба ти да преминат. И сега във фитнес залите се използват различни инверсни системи за отпускане на мускулите и за освежаване на мозъчното кръвообръщение.

     И ако това е добро за здравето на човека, то инверсната оценъчна система вреди на обществото, защото служи на политическата и академичната реклама – прекрасен пример за невролингвистично програмиране (НЛП) – машината за reframing your mind, за промиване на мозъци и други подобни манипулации, “откупени” от психотерапията за ползване от медиите.

     Където участва политиката и бизнеса НЛП използва инверсна оценъчна система - нареждането на класациите става по това кой колко слугува на “родната” власт и на страните от G7 или G8. При което се пренебрегва кой колко дава на родната страна и нейната наука, образование и култура.

     Инверсното НЛП обаче е правило в България - иначе как Стефан Данаилов, а не Стефан Цанев, може да е министър на културата. Един доцент Даниел Вълчев – политик и безнесмен, а не известен учен - да е министър на образованието и науката. Как един ректор на университет може да става два пъти “Лекар на годината”. И как същият този ректор, като Любомир Левчев и Дончо Цончев, а не Константин Павлов и проф. д-р Михаил Давидов, са кандидати за академици на БАН.

     Тези дни американското политическо издание "Форин полиси" изглежда се побългари –  то използва инверсното НЛП при класирането на българския министър-председател в ранг-листата на млади политически лидери в света.  Как може да поставиш в първата десятка този, който - заедно с други двама  - поддържа България в постоянна инфлация, корупция, здравна, екологична и демографска криза!

     За това не се радвам на 9-то място на Сергей Станишев, а на 85-то място на политолога Иван Кръстев в световната ранг-листа на стоте интелектуалци. И на д-р Камен Вълчанов, че е водещ анестезиолог в най-голямата болница за кардиоторакална хирургия във Великобритания, на д-р Данко Георгиев, че защити докторската си теза в престижен университет в Япония, на проф. Милена Пенкова,  д-р Крикор Дикранян, д-р Боряна Попиванова и д-р Галина Маринова, че публикуват научните си резултати в най-реномирани списания в света, на Калоян Махлянов (Котоошу), че ще стане Велик шампион (йокодзуна) по сумо, на Матей Казийски, че за втори пореден път е избран за най-добър волейболист в Европа, на Григор Димитров, че спечели купата на турнира по тенис Уимбълдън.

      И особено много се радвам на  българската кобила Бризеида за нейното 5-то място в една престижна гонка в Англия. Забележете никой от тези достойни българи, включително Бризеида, не живеят в България. И за постиженията им министър-председателят и правителството нямат  никакъв принос.

     "Ако четете това, значи България е паднала някъде по пътя." – така трябва да пише на гърба на якето на рокера Сергей Станишев. За журналистката Елена Йончева не се безпокойте – тя ще си намери по-добър премиер. А ние?

Normal 0 21 false false false BG X-NONE X-NONE MicrosoftInternetExplorer4

РОМАНО ПРОДИ И РОМАНТИЧНАТА ЛЮБОВ

 

Д-р Георги Чалдъков*

 

 

     Не само януари и месец февруари е богат на празници – Свети Трифон, Свети Никифор, Задушница, Свети Валентин, Успение на Свети Кирил Славянобългарски, Сирни заговезни, Тодоров ден. А преди 18 години 23 февруари се празнуваше, като ден на съветската армия, и в България. 

     Без да имам нещо общо с някакви армии, аз съм се родил на 23 февруари 1940 г. в Бургас. На този ден през 60-те години на миналия век във Варна прителите се събирахме в моята студентска квартира. Всичко беше в тон с университетския протокол за такива случаи – изобилие от течни дискусии, танци и  много децибели “Бийтълс” и “Роулинг стоунс”.

     Малко преди полунощ, изтерзан от търпение, идва т.нар. домоуправител и казва: “Много сте шумни, хората не могат да спат. Ще извикам милицията.” Празнуваме деня на съветската армия – отговаряхме ние. И домоуправителят отиваше да спи с домоуправителката. А ние продължавахме до зори в тон с университетския протокол.

     Повече от 40 години по-късно, на 23 февруари 2007 г. президентът на Италия Джорджо Наполитано проведе разговори с водачите на политическите партии по повод решението на премиера Романо Проди да подаде оставка.  Президентът Наполитано не прие оставката и предложи на Проди да иска от парламента вот на доверие на правителството. На 28 февруари беше гласуването в Сената (горната камара на параламента).  Правителството на Проди получи 162 срещу 157 гласа, при което  решаваща роля за победата му имаха гласовете на 4 доживотни сенатори. Най-вероятно  един от тях е бил гласът на проф. Рита Леви-Монталчини – световноизвестен учен, откривател на биомолекули, които стимулират растежа на нервните клетки (растежен фактор за нерви - РФН) и съответно носител на Нобелова награда за медицина. От 10 години колеги от нашия университет имаме съвместни научни проекти с Инситута по невробиология и молекулна медицина на Европейския институт по изследване на мозъка в Рим, който преживе носи името на проф. Леви-Монталчини.

    Пак около времето на вота в италианския сенат, международното списание Psychoneuroendocrinology публикува научноизследователски резултати на д-р Енцо Емануеле и сътрудници от Медицинския факултет в Павия, Италия. Статията описва, че кръвните нива на РФН на влюбените са повишени в началния стадий на тяхната романтична любов - за сега няма молекулни данни за майчината и за професионалната любов. За отбелязване е, че еректилните функции на мъжа, “Единадесет-те минути” на бразилския писател Пауло Коелю са също позитивно зависими от нивата на РФН. По съвременните данни на невробиологията продължителността на един любовен романс е два пъти по-малка от един пълен премиерски мандат - например Проди, като водач на коалицията “Маслинено дърво”, имаше шанс само за един романс през първия си мандат (1996 - 1998 г.) След такъв период на романтично време, д-р Енцо Емануеле и сътрудници установяват, че концентрацията на РФН в кръвта на влюбените се връща на началните си стойности. До следващия любовен епизод.

     От всичко това първият извод е, че Романо Проди може да завърши втория си любовен романс, като премиер. Вторият извод е, че майката Природа се стреми, чрез цикличността на влюбването, да поддържа генетичното разнообразие и сексуалния тонус на децата си. Останалото е по-важно - обич, уважение, съпричастност в радост и мъка с хората, с които живееш. Обичта е по-висша форма на човешки взаимодействия, отколкото любовта. Защото обичта дава, а любовта иска (алтруизъм versus егоизъм).

     Вярвам, че през някой ден на януари или февруари на идващите години, молекулите на алтруизма ще се срещнат със своя откривател. Например през 2009-та, когато Романо Проди ще е започнал третия си романс, а проф. Рита Леви-Монталчини ще празнува 100-годишния си рожден ден – в тон с всички протоколи на почит и уважение към учен, учител и сенатор.

_________________________________________________

* Ръководител на Учебно-научен сектор по клетъчна биология, Медицински университет-Варна и председател на Българското дружество по клетъчна биология.

If you can read this post, it means that the registration process was successful and that you can start blogging